Ракията е силно алкохолна напитка, получена при ферментация и дестилация на плодове. Тя присъства като традиционно питие на масата на всички балкански народи, под различни наименования и вкусове, а при други националности и географски ширини в основната рецепта се добавят и анасонови елементи.
Тънкостите при правенето на домашна ракия са в детайлите. Ако си истински мераклия, следвай тези основни стъпки за приготвяне на любимия ти еликсир.
За най-добро изваряване на ракията, най-често се използват медни казани. Медта е добър топлопроводим метал, подходящ за целта, тъй като докато ракията започне да тече е нужен буен огън. Благодарение на бързата топлопроводимост, по-бързо се променя температурата на казана. След като ракията започне да тече, трябва да се поддържа постоянен, но по-слаб, огън.
Всякакъв тип плодове, грозде или джибри водят до един и същ резултат. Препоръчваме ти да избягваш събирането на плодовете поетапно, защото първите започват да ферментират и дори загниват, докато при последните началните етапи на ферментацията дори не са започнали.
В зависимост от продукта, който искаш да получиш, ракиите се делят на два вида - гроздова и плодова, като плодовата се разделя на два типа - семкова и костилкова, в зависимост от плодовете, които си избрал.
След като смелиш плодовете на каша, тя се прехвърля в чисти каци или бидони, където се оставя да ферментира. Към 100кг плодова каша се добавят 100гр хлебна мая, предварително разбита в хладка вода и после се разбърква добре в бидона или кацата.
Края на ферментацията настъпва, когато при разбъркване на кашата не се отделят газ или мехурчета и няма пяна на повърхността.
След като материала е ферментирал и готов за варене, той се слага в казан.
Наличието на захар е въпрос на личен избор. Ако решиш да има такава, то тя трябва да е около 20% от консистенцията на плодовата каша, в зависимост от различни рецепти за направата на домашна ракия.
Една преварка се прави със сигурност, но в зависимост от вкуса, може и повече - до три пъти.
Това е най-важната стъпка при производството на ракия. Можеш да пристъпиш към нея, когато материалът е готов. Това можеш да разбереш, като потопиш захаромера в течността – ако показва 0% захарност, значи е готова. След преминаване на алкохолната ферментация, може да започне оцетна ферментация и при нея ракията може да накиселява. В такъв случай използвай сода или дървесна пепел, които спомагат за неутрализиране на всякакъв тип киселинност.
Варенето на огън е прецизна работа. Рискът от загаряне е голям, най-вече при крушовата ракия. Желателно е материалът да не е много гъст, а огънят да е равномерен. Той постепенно се намаля след "тръгването на ракията". Варенето е бавен процес, огънят трябва да е слаб, а съда за охлаждане на дестилата да е винаги зареден със студена вода.
Първакът е първоначалното количество алкохол с метилово съдържание. Отделя се литър на 100кг материал.
Ракията се спира при достигане на 38 градуса. Останалият паток може да събереш и извариш със следваща варка. За да провериш градусите, използвай спиртомер.
Традиционната домашна ракия е силна, затова трябва да се разреди с дестилирана вода. По желание може да добавиш завързани в тензух сушени плодове и дъбов чипс. Количеството и времетраенето на добавките е в зависимост от твоето желание. За омекотяване на ракията се слага дървесна гъба от черница.
В зависимост от захарността на плодовете, които вариш и добавените килограми захар, полученият продукт може да варира между 20 и 40 литра готова ракия от 100кг плодове.
Почистването не е по-малко важна задача, тъй като от това зависи качеството и аромата на продукта. Ако вариш материала в меден казан, е добре да го почистиш с оцет, домакинска четка и сода. Не използвай други, по-груби, материали, защото механичната здравина на медта е ниска.
Количка
Любими
